Изгубена душа

Ревнива бях и горда бях оплетена в дямантени лъжи скарбяща-мамеща душата си не виждах нищо от сълзи. Обречена на гибел бурна изпълнена с мъчителни мечти аз принцове в сънищата виждах но ти пред мен се появи. Сякаш слънцето изгря за мене

Ревнива бях и горда бях
оплетена в дямантени лъжи
скарбяща-мамеща душата си
не виждах нищо от сълзи.

Обречена на гибел бурна
изпълнена с мъчителни мечти
аз принцове в сънищата виждах
но ти пред мен се появи.

Сякаш слънцето изгря за мене
огря ме нежно лубовта
почувствах че света ще преобърна
в името на общата съдба.

За тебе всичко аз бих сторила
живота си дори проклех
от тебе исках стракче нежност,
а ти превърна го в копнеж.

В приятелство дори преварна
голямата любов
и не остави ти дори следа
от манията ми по твоята съдба.

За теб обаче аз неще да страдам,
а ще се боря до мига
в който ти отново ме прегърнеш
и ми върнеш любовта!!! Автор: Александър Ненов